В ръцете ти нощувах... Като в къща.
Замръква във очите ми измама.
Ти сутрин педантично се завръщаш
в живота си. Където мен ме няма.
И дните ти, рутинно обичайни,
се нижат... Като ситна броеница.
В която черните зърна са тайна,
заровена в гнездо на лятна птица.
А белите зърна... Това са дните.
Онези, във които мен ме няма...
Тогава съм на лятото в сълзите,
заровила лице във мокра слама... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up