В самотната нощ
Венера когато в небето изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и щом от Балкана вечерник повее -
аз пак съм човекът с най-много мечти...
Космични загадки изпълват небето...
Нощта ме поръсва със сребърен прах..
И, вместо да пее, ми плаче сърцето.
Защо е тъгата - аз бързо разбрах!
Затуй, че и днеска при мене те няма!
И Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе, с любов най-голяма. ...