В самотности се уча да живея
Не каза ни веднъж, че си сгрешил...
Отмина моя свят, като размазан кадър.
Изтри годините със мен и необичал
помисли, че си станал по-различен.
А ти - ни близък вече, нито враг...
Без теб живея. Опитвам се да бъда силна,
дори когато си далеч от моя шарен свят,
пак мога до звездите да политна.
Пак с есенните листи се загръщам
и слушам луднал вятъра, как пей,
и в разлюляни лунни нощи
той само, вятърът косите ми пилей.
В самотности се уча да живея.
Да дишам мога и сама, ала ненужна
дланта ми търсеща утеха,
нестоплена провисва... празна.
Така години безлюбовни ще отминат.
Ще се стесни кръгът на моя свят,
но птиците напролет щом пристигнат,
дано във клюнче обич да ми донесат.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Финалът силно ме докосна! Поздрав!
-
не грешиш,Вихра
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=36899 -
Помня почерка ти... Веднага се сещам за едно уиски с едни гайди. Дано не бъркам! Копнежът в стиховете ти е изискан и смирен. Мисля, че ти самата си такава жена.
-
Не превръщай самотата в дом
в лабиринта и` мечтите се изгубват
докато се луташ тичешком
остаряваш и душата си погубваш.
Самотата е необходимо зло
като дреха- може да я хвърлиш
щом решиш да я смениш с по-нова
и мечтите пак с криле ще пърхат...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И на мен финалът много ми хареса!!!
но птиците напролет щом пристигнат,
дано във клюнче обич да ми донесат.
АМИН!!!