Като капка дъжд се давя в себе си,
от сянката си образ блед, уж огледален...
косите ми, сега от вятъра се движат
като платна на кораб,
безнадеждно плаващ срещу бурята,
очите ми ревниво в огледалото поглеждат,
а себе си ли виждат или някой чужд на свое място?
Веднъж говорех за крилете си,
които топлеха ме,
а сега са почернели, изгорели...
устните ми онемели,
гърлото пресъхнало, ...