В себе си погледни
Назад, назад и все назад -
не ми ли върви или съдба...
усмихвайки се отново злорад,
живота си виждам в огледала!
Само ти, музо, при мен отново
под крилото си ме приютила
и с вяра сърцето ми е готово
да живее с теб, с обновена сила.
Надявам се, че утре все пак
своите грешки ще устоя,
но в живота като под похлупак
от грешките си аз толкова се боя.
Само ти, сърце, знаеш само ти
как раздавал съм се безрезервно
и в живота получавал само беди,
продължавам аз да живея бедно.
Толкова ли много в живота греших,
че да плащам е време за греховете?
От житейските блага се лиших -
безразсъдно наваксвайки страховете!
Беден съм и липсват ми пари,
но вярвам в бащата небесен -
детето ми е слънце в трудните дни
и вярвам - животът ще бъде по-лесен!
Аз греших, в живота много греших -
доверих се без да се съмнявам!
И колко много алкохол изпих,
в щедростта си отново те дарявам!...
Подаръка аз който завещавам,
е усмивката към протегнатата ръка,
прощавай, давай с вяра - вече знам,
бъди добър и ще получиш доброта.
Защото успоредно с живота човешки,
с доброта, борейки се срещу греха -
с вяра надживяваш своите грешки,
защото се освобождаваш от страха!
Не се страхувай да направиш
крачка към духовна свобода
и с кристална мисъл да отправиш,
вярата си към Всевишния баща!
В себе си открий и погледни
изкушението, любовта и лъжата,
преоткрий пътя към светлите дни -
не бъди посланик на сатаната!
Миг е животът, в който вървим -
реванш! За да можем да оцелеем,
трябва трудностите да устоим,
с вяра слабостите да надживеем.
Как трудно е да захвърлиш в прахта,
макар с труд, към парите стремежа,
да изгониш греха що изисква плътта -
крепост да издигнеш, чиста и свежа!
© Димитьр Димитров All rights reserved.