В седефената мрежа на съня
намирам своя пристан. Тъй мечтан е,
а знам, че няма дълго да остане,
ще отлети. И как да го виня?
Душицата му златна ще краде
безкраен делник с костеливи пръсти,
а после лицемерно ще се кръсти
сънят щом литне някъде... Къде?
Където в лавандулови поля
заспиват сутрин песните, щурците
и нежен стих за мене само скрит е.
Познавам го. В прегръдка ме люля, ...