Зърно съм, в шушулката на Времето
и всеки миг ще се отроня….
Ходило съм, плъзгащо се в стремето
и парата съм - в ноздрите на коня….
И пак в браздата своя ще поникна
(Зрънце - в Голямото Цяло).
И с Конят-Време ще политна -
Една Душа, но с друго Наметало
Сега съм шушулка на зърното -
утре – Косачът на златния клас.
С поглед съм вперена в Бърдото -
Съдба неживяна, се прибира „у нас”. ...