В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване.
С общо тяло, завибрирало от тласъци
между черните циферблати на звездите
хлъзгавото небе ще ни призове,
докато капе на пода само по облаци
и раздрано на ивици,
мокрият ми гръб ще запее
в най-синия си екстаз, ...