Като пътници в експресен влак,
попаднали в едно купе случайно.
Подметнатата реплика е знак
за разговор, започнат уж нехайно.
За времето, за сушата, дъжда,
за политика, избори, законност...
и някак неусетно след това,
излагаме душите си на показ.
Говорим много. Дълго при това.
И мислите си чуваме. Неволно.
А пътникът от другата страна
зад вестника задрямал е. Спокойно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up