В спомена

Сгушена в пазвите на спомена,

като песен ще полетя в дните.

В биещо сърце любов не сломена

живее като роза на времето с бодлите.

Усмивка тиха ще разцъфне,

като аленото полско цвете.

Образ мил в мираж ще се превърне.

Горещо лято букет ще изплете.

Листопадът на времето ще шепне

Листопад на човешките съдби.

Песента звучи, душата трепне.

Старостта ще спре, човек бъди.

В одеждите на времето родена

маждукащата воля ще запаля.

В натежала нежност оплодена

с песента си само теб ще галя.