Младост повяхва -
нарцис откъснат наскоро,
топнат във вазата кипри се в сетните сили.
Паяк прокарва
следи по кожата още сияйна.
Мрежата сребърна ситно доплита съдбата.
Дните във времето
спъват походка, осанката стяга,
в спор съм с годините - правят ми речно корито.
Водата тече си -
бистра, тиха в завоя, мътна в калта.
Живото останало посявам в разлива на несамотен бряг.