Jun 8, 2008, 7:10 PM
В старата къща
В старата къща
Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата,
болка пронизва моята душа.
Това е мястото, в което живя,
а няма те... няма те сега.
Излизам и сядам в нашия двор,
той не е същият... сякаш е затвор,
в който затворени са всички мечти
и всички мигове, в които до мен бил си ти.
Толкова смях царял е в старата къща,
а сега само самота я обгръща.
Минали дни, които топлят ми сърцето,
но поне даряват усмивка на лицето.
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата,
болка пронизва моята душа.
Това е мястото, в което живя,
а няма те... няма те сега.
Излизам и сядам в нашия двор,
той не е същият... сякаш е затвор,
в който затворени са всички мечти
и всички мигове, в които до мен бил си ти.
Толкова смях царял е в старата къща,
а сега само самота я обгръща.
Минали дни, които топлят ми сърцето,
но поне даряват усмивка на лицето.
© Красимира Бакалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Спомените топлят...Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесва ми.
Поздрави от мен.