Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна,
отблясък от далечен сън...
и няма никого навън,
земята като смърт е хладна.
Умира есента и зима
зъбато ръфа с гладна паст
сърцето ми на нелюбима,
а в него – само ти и аз... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up