ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Dec 14, 2012, 2:15 PM

В стъпка на дъждовниче 

  Poetry » Love
968 0 28

Ти така не разбра, не видя, че си всичко за мен,

със наострени думи кова мойто мъжко разпятие

и сега ме посреща озъбен самотният ден,

жаждите си гася в уморена бутилка апатия...

 

Ти не ме пита нищо и тръгна си тихо по здрач,

а от мъжката гордост парченце дори не остана:

знаеш, тази любов беше моят ужасен палач

и сърцето на спомена още кърви като рана...

 

Ти  влетя като вятър, разкъса красиво съдбата ми

на парченца момчешка и искана в сънища лудост

и когато смехът ти отключи врата във душата ми,

улови се в капана на страшните женски заблуди...

 

Ти очакваше с моята тиха палитра от нежност

да рисувам картини на гаснещи в устни дилеми...

и с цвета на събудена в нашия дъх неизбежност

да щриховам платното, тъкано от нишки безвремие.

 

 

Ти ми даде друг свят, но ми взе сякаш толкова повече

и се питам сега - с теб ли тичахме в чувствата боси -

само капката в стъпка на шарено малко дъждовниче

крие истини, обич, вини и сълзящи въпроси...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??