Ти така не разбра, не видя, че си всичко за мен,
със наострени думи кова мойто мъжко разпятие
и сега ме посреща озъбен самотният ден,
жаждите си гася в уморена бутилка апатия...
Ти не ме пита нищо и тръгна си тихо по здрач,
а от мъжката гордост парченце дори не остана:
знаеш, тази любов беше моят ужасен палач
и сърцето на спомена още кърви като рана...
Ти влетя като вятър, разкъса красиво съдбата ми
на парченца момчешка и искана в сънища лудост
и когато смехът ти отключи врата във душата ми,
улови се в капана на страшните женски заблуди... ...