Съзнах, че във дух крилат, разкрепостен
изцяло сходен на мен в сетивата,
живеят в радост нощ подир деня... в ден
и спомените живи, и платната,

и тихата илюзия поражда спор,
в който губи се по теб мъглата.
Отдавна ние сме от един отбор
и щедро сме прегърнали веслата.

Несътворимото щом ни обгръща
и следва на мечтите ни отвала,
със вярата ще слави морска къща,
защото там не чувстваме премала.

Копнеж за свобода не бих отнела
и вятър на промяната, привикан.
С изящни глезени, досущ газела,
ще сляза дръзка в оня кротък пристан...

Дивиш се, че през косите-абанос
искряща нежна лебедова пяна
се вихри в погледа ти - там в откос
аз чувствам, че от тебе съм избрана

да бъда спътник в пътя ти корав,
понесъл през горнилото на здрача,
онази обич, чрез която силен, здрав,
ти пак към моите коси ще крачиш.

Не ме пришивай - копче към мечта -
не искай да остана неназвана.
В света, където стават чудеса,
Ти изпрати ми своята покана! 


06.08.2010г.