Огневръхлитащо, безспирно и гневно
се нахвърлят върху ти хищници, освирепели от глад,
безпощадно крадат те без мор ежедневно
и в теб остава само неистова болка и хлад.
Днес частица от теб се отронва,
утре със трясък пада цяла скала,
мъка обсебваща пак те догонва
и ти оставаш сама сред калта.
Бавно забиват се ножовете хладни
в твоята материя леснопробивна и мека,
режат, раздират неумолимо и безпощадно,
и ти оставаш все по-лека и по-лека. ...