Луната сърп ще бъде, ще е жътва,
нощеска житните поля ще са мегданът,
на който своя ръченик да хвърлиш,
отдавна мина времето за жалене.
Ела, невесто, аз притихвам...
От толкова безвестия се роня.
В нагръдника ти с дъх на ружа
искам да потъна за последно...
И с вино сянката ми не преливай.
Тук съм, пламъче на свещ, в босилека,
целувам те, милувам, гургулицо,
тук съм, птицо моя, ненагледна, ...