От мелничарски камък съм скроена -
сред звън на каруцарски колела,
по жътва - в сънища зачената
с уханието на есен във косата.
Родена съм в средата на неделя
по празник, в люляково пладне,
на мартенското слънце във ръцете
със нощните очи на мама.
Като море сърцето ми е силно
с пламтящите вълни на любовта.
По изгревни ливади цвят събирам -
щурците ме целуват щом заспя. ...