Patrizzia (Надежда Ангелова)
2196 18444
May 21, 2024, 2:58 PM

В съня ѝ неспокоен мен ме няма 

  Poetry
307 6 8

И тази  нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.

 

Преситените – те заспиват рано,
в животите им "всичко е наред."
Морето лунно газя... До коляно,
е болката. Приспивам я към пет.

 

В съня ѝ неспокоен мен ме няма,
но теб те има. И луната скрих,
щом призори успях да я примамя,
с проплакал вместо мене влюбен стих...
 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??