Подарявам ти сърцето си,
от него вече нямам нужда,
преливащо е то от спомени,
гласът ти стене вътре и пробожда!
То, изтъкано вече от мелодии,
които все за тебе ми напомнят,
ме кара да изпадам в меланхолия,
на сърцето ти ритъма не мога да изгоня!
Сълзите ми се се стичат, като ноти,
та те са почернели от тъга,
преклещени във петолинието на сърцето ми,
напомнят само на особата ти песента! ...