Feb 23, 2007, 11:56 PM

В такава нощ таванът ме притиска 

  Poetry
695 0 11
Таванът е небе, но без звезди.
Понякога проблясват парещи искрици,
когато в ъгъла натрупаните мисли
изпридат в паяжини дълги спомени.

А тишината остава песен недопята,
и между устните притиснати мълчи.
В очите разлюляна плачеща камбана
отронва тежките си звуци в сълзи.

Такава нощ е тежка и мъчителна,
а утрото е чакано, като любим...
В такава нощ таванът ме притиска,
когато просто с теб мълчим...

И нямаме какво да си разкажеме.
Убили сме го делника с куршум.
Без думи се събличаме и лягаме,
а всъщност иде ни да изкрещим.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??