Тъкачката на сънища е мит. Времето самО разприда нишки. Приижда нощ, в която се мълчи. В такава тишина се раждат притчи. В такава нощ колибрите се смеят. Безкрило им е. Мъдро и удобно. Със жестове небето си споделят. Не спят. И не сънуват свойте спомени. Колибрите разбират. И не плачат. Кръщават сенки с краткостта на име. Не ги огласят. Само ги прекрачват. Мракът се извръща от очите им. Обречени на вечната си будност, надничат през вечерницата. Взират. Живеят в неприсъствието на думите. Посятото в сърцата им пулсира. И битие от незабравата тъкат, докато времето разприда нишки. В такива нощи спи разбран светът в усмихнатия жест на две колибри.
"В такава нощ колибрите се смеят.
Безкрило им е. Мъдро и удобно.
Със жестове небето си споделят.
Не спят. И не сънуват свойте спомени.
Колибрите разбират. И не плачат."
Това е поезия! Всеки стих от творбата ти е истинска поезия! Дълбока, мъдра, лирична, красива и тъжна... Невероятен талант си, Бистре!
"Тъкачката на сънища е мит.
Времето самО разприда нишки.
Приижда нощ, в която се мълчи.
В такава тишина се раждат притчи.
В такава нощ колибрите се смеят.
Безкрило им е. Мъдро и удобно.
Със жестове небето си споделят."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.