В такова утро сънено - смълчано,
когато тротоарът даже се прозява,
а клоните заслушани във птиците,
посрещат утрото усмихнато!
В такова утро, като тънката роса,
целунала тревите и душите!
В очите грейва бисерна сълза,
възвърнала надеждите, мечтите!
В такова утро тихо помечтай!
Прости си... и на другите прости!
Бъди щастлив и се усмихвай,
че отново... ден настъпи!
© Евгения Тодорова All rights reserved.