В теб съдбата ми гори
Ти пристъпи на моя праг
мълчелив, но усмихнат все пак.
Видя ме и подаде ми ръка,
когато бях потънала в мрак.
В теб видях аз светлина,
видях колко чиста е любовта.
Онемях от щастие! А радостта -
като сън ми се строри тогава!
О, не... не искам да се будя!
Още в този сладък сън живея.
Погледни - колко щастлива съм сега ...