Ела любов – та аз не искам друго,
ти стигаш ми дори за сто лета,
изпълнена със чувствата си луди,
ела, преобърни я таз съдба.
И разпилей я – семе на глухарче
с безброй чадъри литнали в поля.
Животът мой не ще да бъде мрачен,
щом в тебе се заклевам – Любовта!
© Данаил Таков All rights reserved.