В празното на очите ти видях света си,
огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.
И в тишината между думи измълчани,
душата ми се заличи от полъх пъклен.
Себе си откривам, а се губя тъй нелепо,
в бялото на слепците мечтите ми тлеят,
загубена из светлосенките на друга съвест,
греховете ми още в чуждото живеят...
Виждам се, в дима на последната цигара,
безропотна робния на чужди реалности,
самотна скитница на призрачна гара,
зазидала съзнанието си в скучни баналности. ...