May 27, 2009, 3:29 PM

В това ти е силата! 

  Poetry » Love
679 0 20

Да изменям не исках, но така се получи...

Смел бях от виното. Мамеха ме ресници.

Беше мирис на лято. Беше мирис на случване,

а в градината бе Красота и пеещи птици.

 

Извини, но и аз се събудих в приказна вечер.

Нещо в гърдите така искаше топлина.

Радостен миг се превърна във вечност.

Пиех любов. Пиех с жадни уста.

 

Пиех с устни, а ръцете прегръщаха.

Как само я милвах. Колко много притисках.

С цвят благославяха вишните, всъщност,

и хубаво беше, и се искахме.

 

То, проклетото тяло, постъпи така...

Как в кръвта ни кипеше самодивското вино!

Беше страст. Беше глад. Беше пълна душа.

Зная, че ще простиш и в това ти е силата!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??