Той е сам и тъй му е студено. Навън е есен и дъждът вали. Сърцето бие в него наранено. Вали и в мъжките очи. А казват, че си има всичко. Казват, че върти света. И в думите, които той изрича, не се открива капчица лъжа. А стои сега отвънка на дъжда. И навежда поглед от безсилие. И сред тишината на града представата му за света отива си. В ръката му - една червена роза, красиво цвете, знаете, с бодли. И яд го е, че туй едничко нещо, Боже, няма на кого да подари... Цветовете й започва да откъсва, а стъблото хвърля - ненужно му е то, да можеше от раз да ги разпръсне - това прекрасно би било. "Какво от туй?" като се замислиш. Шепа розови цветя. И едно откъснато стъбло, което се дави вече във дъжда. Но тази роза е за нея. От миналото му една жена. И не, че още я обича - просто не познава друга, да. Но сега я няма, а пред него - куп окапали листа. И той заравя мигновено розата с откъснати цветя. "Все някоя ще я намери." - си казва и заспива под дъжда. А ветровете, тъй студени, зариват розата му със листа... А казват инак, че си имал всичко. Казват, че върти света. Уви, това не значи нищо. Оставете го да страда под дъжда...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А за творбата какво да кажа, няма да те хваля, но много добре подготвена.