Прибрах си косата в снопче жита.
Погалих лицето си в шепа вода.
Облякох си роклята бяла,
изпъстрена с черни слова
и бясно поех по магистралите й.
Изпреварих зората. Притихнала,
луната все още безчинстваше
по тихите клепки на природата.
Есенен дъжд се припяваше
на птиците отлитащи в хора.
Слънчогледите капеха –
слънца недокоснати. ...