В твоята Есен...
Преди да плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпроса...
И въздуха тежи от аромат,
от сладост лепне, а в очите гложди-
завихрени с рояци се въртят
от гроздовия сок пияни дрожди...
На есента си златните листа
ми застели и покани да легна-
в увяхването има красота ...