В твоята Есен...
Когато плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О Скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпросът...
И въздуха тежи от аромат,
от сладост лепне, а в очите гложди-
завихрени с рояци се въртят
от гроздовия сок пияни дрожди...
На есента си златните листа
ми застели и позови да легна-
в увяхването има красота ...