В твоята стая вечно тихо е.
В твоята стая ние пак сме сами.
Затварям очи и всичко минало връща се:
усмивката, погледа. Помниш, нали?
И лягам до теб, ти прегръщаш ме нежно,
часовникът бавно спира свойте стрелки.
В ъгъла слънчев лъч се люлее небрежно.
Как хубаво е да сме в твоята стая сами!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up