В твоята тиха нощ

Feb 20, 2007, 7:53 PM

Poetry

604 0 2

В твоята тиха нощ

Как леко се носиш, с твоето сърце в ръка.
Надеждата просиш, не можеш да я откриеш сама.
През нощта не заспиваш, тъжно униваш,
Когато си влюбена насън...
А на сутрината ти откриваш, и бързо се скриваш
Сред многото хора навън...

Кога наистина си живяла, сбъркала своя път?
За кого си тайно копняла, когато другите спят?
Уморена се скиташ, опиянена залиташ
Когато си влюбена насън...
А за любимия не питаш, не го ли обичаш
Не усеща ли сърцето ти звън?

Подай ми ръка и свети над мен,
Не търси своето слънце, а нечие чуждо бъди,
Всяка нова луна и всеки нов ден,
Изгрей и с цялата си светла любов ми свети.

Изтощена залязваш, с усмивка приказваш
Когато си влюбена насън...
И сега забелязваш, решена да вграждаш
Любовта си сред хората навън...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Незабравима (Кремена Стоева)

2007-02-20T20:38:09+02:00

Поздрав за стиха!
Меричка (Мери Попинз)

2007-02-20T20:36:35+02:00

Впечатлително, Кристо! Хареса ми и ми заприлича на :
"...и осъмва всяка пътна врата ...
... с някакъв стих, ей така, подхвърлени от обич без която сме сами..."

Поздрав!