По нищо не личеше, че е тя,
че е същата, онази, от преди.
Тя другата защо ли не видя,
във сянката на мрака, че седи.
Бе потънала в молитви на колене
и не зърна блясък мигновен,
не чу тя тихото свистене,
само ножът - колко е студен...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up