В тъмното пред очите ми
Една болна светлинка прекъсната
От кичури коса премигва
Защото всичко в мен трепери
И ми е писнало
Да вървя след нечии проблеми
Да общувам само с бутилките
А вътре в мен
Да се надигат спомените от
Последното ми погребение
Защото под слънцето загинаха
Приятелите ми, които се опитваха
Да разширят умовете си
Защото останах с празни
От надежда ръце
И защото останах само
Със себе си
© Десислав Илиев All rights reserved.