Целуваш устни
оголват зъби,
думи гнусни
растат кат гъби,
усмивки търсиш
сълзите жънеш,
в щастие се гърчиш
сред мъка се пънеш,
гребеш с ръце
нагоре плуваш,
пазиш сърце,
за да не тъгуваш.
И пак усмивка
по теб се цели,
случайна забивка
като зрънце те мели.
Любов сънуваш,
ръка протягаш,
за нежност бушуваш,
„загивам” спрягаш.
© Никой Нищо All rights reserved.