Вървя като шемет през тази градина...
Градът се е скрил в тези жеги на сянка.
Оглеждам се за да намеря Ирина
и ме унася, ... унася на дрямка.
С носталгия помня прохладната Зима
И как да се стопля мечтаех си малко.
Пак търсех на топло онази Ирина...
Тогава я нямаше. Колко бе жалко!
Жаднеещ Любов край чешмата се спирам.
Ще ме наситят ли мокрите струни?
Едва ли. Мъдрец ми е казал- водата извира
от земните пазви. Любовта – помежду ни.