-----
Повярвай ни! - нашепват ветровете.
Но как да вярвам, не! - на луди хали,
те нямат мир - ту шибат през лицето,
ту кротко по страните ми ме галят.
Повярвай ми! - крещи по мене мракът.
Но как на тъмнината да повярвам,
когато иззад ъгъла ме чака
страхът, от който стъпките забавям!
С "Повярвай ми!" ме буди светлината,
пробиваща с лъчите си небето.
Но как? От нея в извора водата ...