В утрото
На ивици небето розовее,
лети припряно ранобудна птица
и Слънцето се кани да изгрее,
като Вселенна огнена зеница...
Полъхва вятър... Утрото раздвижва –
едва полюшва сънените клони
и той сега като хлапак безгрижен
в небето модро облаците гони...
А птиците се реят – ранобудните,
изпробват си във утрото крилата
и допринасят да се случва чудото
на всеки див летеж към Свободата!...
Прохладна свежест в утрото се носи,
приятно е да тръгнеш в Необята
забравил за нощта с безброй въпроси
и Демоните свои във Душата...
И да се радваш тихо и стихийно
на Новото начало във Живота,
приел съдба нелека, очебийно –
да почваш все от Нулевата ко́та...
... но тръгвам аз в посока хоризонта
компас ми е на Утрото копнежа –
да мина през деня за да се помни,
че всеки ден започвам със надежда...
21.03.2021.
© Коста Качев All rights reserved.