Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма),
стъпва златно – босонога,
вятърна (а листопади няма),
шарена, по детски строга.
Диво ми е, детско до полуда
пазя си детето още в мен.
Няма да порасна, да съм друга...
Имаш ли с това проблем? ...