Потънала в уюта на нощта,
препъната, захвърлена и няма,
и без да питаш на каква цена,
отваряш в себе си поредна рана!
Пътуваш с белите мечти,
красиви светове откриваш,
а раната в гърдите те гори
и мястото за нея не намираш!
Желания, копнежи и мечти,
подмамени, подритнати, нечути,
промъкват се из мозъчни ъгли,
издъхващи, преминали в минути... ...