Щастлива съм, но само във заблуда
Ти ограби и щастието, и от живота красотата
и отново показвам усмивка по принуда.
Ти тръгна и изтръгна цветовете от цветята.
Дълго време скитах
и се ровех в чуждите сърца,
търсех част от теб, не я намирах и отлитах,
отлитах като снежни пухкави перца.
И споменът топли сълзите, капещи по бледото мое лице,
Нали нашата приказка щеше да бъде завинаги?
И споменът за нея пропуква поредна пукнатина в моето сърце.
Някъде измежду причинените от теб щети, ...