В забрава...
Веч забравих първата ни среща...
Веч загасват нашите мечти...
Пак поех през Сивите полета
и през Лабиринт от мрачни дни!
Обземат ме тревоги премълчани,
като наниз са от трънени венци,
целите тъй гъсто насъбрани и
преплетени през моите сълзи.
Нека да преливат небесата -
да пречистват моята душа!
За да мога бистра кат сълзата ...