Jun 27, 2008, 7:08 PM

В задния двор на живота 

  Poetry » Other
847 0 27
Изморих се да бъда във сянката,
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми.
Претопиха се тънките листчета
и избягаха днес. Със сълзите ми.
Като две непокорни момичета.
До оградата плъзнаха бурени
със дебели, проникващи корени,
а върху ми - безкрайно изгубени,
се захлупиха хиляди спомени. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??