Тъй решил съм и ще ви напусна.
Стига толкоз работа до здрач.
Предусещам шефската покруса,
след като му кажа: „Стига бач!”
Работа ли е – не ми хвали я.
Как се става с нея по-богат
с вила до басейна, по хавлия
и пръхти в яхъра с ноздри Ат.
Тъй си мислех и сънувах Троя,
битките, спечелени без бой.
Уморен се връщам, а в завоя –
бащината къща сред покой ...