Златният залез вплита в сърцето ти лъчи,
нежни ласки стели в копринените ти коси!
Под дългите ти мигли светнали са твоите аквамаринени очи,
в усмивка разтегнати са устните ти рубиненочервени!
И минало, и бъдеще ти забрави!
Миговете ти със златно-аления залез са преброени...
Така е, защото не знаеш дали да го зърнеш пак ще имаш възможност!
Не мисли! Наслади се на мига и отхвърли тежката тревожност,
за да не изпитваш накрая за пропуснатото непростима виновност!