Oct 9, 2009, 5:24 PM

Ваксина 

  Poetry » Other
3265 1 36

Възможно е да свикна със гласа ти,
така че си спестявам тишината.
По-лесно бих те махнала от пътя,
отколкото да падна на земята.

По-лесно бих започнала от нула,
отколкото да бъда обичайна -
да плача, да се смея, да те чувам...
Най-лесно ми е всичко краткотрайно.

Когато във зародиш още свърши,
дори не се налага да се уча
по навик да живея в чужди къщи,
а после... да дължа на някой ключа.

Дори не се налага да говорим...
Сама съм си ваксина срещу думи.
Лекувам доверчивост към позьори,
преди да ме довърши. Като чума.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??