Валентинка за поети
Поезийо! Ти слово си и сложи
началото на всичко в мен със Розата.
Поезия ли? Не! Бе напаст Божия!
Катран и мед със Космоса за доза.
По-точно – за бетон(душо)бъркачка-
за миг те всмуква, меси и опича.
А беше само стих. Слово закачка
между поет и зряло(уж!) момиче.
И късно, много късно се усетих,
че в теб едничко правило е вярно:
За всички хора две и две е четири, ...