Вали дъждът, а може и сълзи да бъдат!
Да плаче Господ, зарад нас!
Че чужди вълци тялото ни ръфат
и утоляват жажда, глад и сласт!
Вали дъждът, вали не спира!
Прелива вече Черното море.
Вълните бурно там брега залива
и хората след себе си влече!
Животът ни опърли с пламъци могъщи
и дъждът дори не може ги заля!
Извлачи ги по чужди къщи,
по вси страни кат пилци разпиля. ...