Вали от очите
Като веда дойде във съня ми.
Кара Севда, по касъм, ме тръшна.
Ти среднощно подпали стиха ми,
тежка плитко, по цигански, кръшна!
Луди клади ти жарят нозете...
Ти Икона в очите си носиш!
Самодивски разцъфнало цвете,
само слънчице, в своя ден, просиш...
Падат думи от стари легенди,
като листи от бяла топола.
Нежни думи. Жадни, а менчени... ...